Обща информация за село Равногор:
Село Равногор е разположено на 1350 м надморска височина в Баташкия дял на Северозападните Родопи.
Землището на Равногор е 92 хил. дка с граници – на североизток – с. Жребичко, югоизток – р. Въча, на юг – с. Фотиново, на югозапад – с. Нова Махала, северозапад – гр. Пещера и гр. Брацигово.
Равногор е изграден върху древната земя на траките. В землището на Равногор са разположени десетки тракийски гробници, една от които е най-голямата куполна гробница в България с диаметър 5,30 м.
Климатът е умерено-континентален с продължителна и снежна зима, кратка пролет, прохладно лято и златна есен.
По изследвания на НАСА и направени спътникови снимки, Равногор и околностите в диаметър 40 км е обявен като екологично най-чист район на Балканския полуостров.
Равногор – най-екологично чистото село на Балканите
Село Равногор е сравнително малко известно. Но затова пък има качества, които дори списанието „Нешънъл джиографик“ е забелязало. Изследвания на НАСА от март 2003 г. са показали, че Равногор и околностите в диаметър 40 км са екологично най-чистият район на Балканския полуостров. Проучването е извършено чрез спътниково заснемане със сателита Terra Modis.
Селото се намира на 1350 м надморска височина в Баташкия дял на средните Родопи. Създадено е върху земите на древните траки, свидетелство за което са могилите в землището на селото. Първото име на селището датира от времето на турското робство и е било Кория (гора на български). То било получено с признаването на Равногор за административна единица в турската империя през 1777 година. Заради това, че турците не успели да пречупят жителите му и да ги потурчат, османлиите ги кръстили аксии (лоши), а селото – Акси Кория. След Освобождението с решение на общинския съвет името е сменено на Ясъ Кория (Равна гора) и е запазено до 1934 година, когато с постановление на Министерския съвет е преобразувано в Равногор. Основен поминък било земеделието и животновъдството. Отглеждали се овес, грах, фасул, царевица, леща и картофи. От животните важно място заемали овцете, конете и кравите.
И днес селището е запазило природни дадености, а голяма част от земите му попадат в защитената територия Натура 2000. Около Равногор се среща един от 47-те вида критично застрашени растения с европейско и национално природозащитно значение – Стояново лютиче (Ranunculus stojanovii), включено в Червената книга на България и защитено от Закона за биологичното разнообразие. Качествата му все още не са изяснени и затова не се използва в медицината.
Населението на Равногор е изцяло християнско и към 28 февруари 2011 г. е 718 жители.
Непосредствено над него се издига връх Света Неделя. От стръмните му склонове се открива невероятна гледка. На запад като на длан се вижда селото и цялото равногорско плато, нашарено от картофени ниви и гори. На север – Тракийската низина, на изток и юг се простират Родопите. Ясно се очертава дълбоко вкопаната долина на река Въча, отвъд нея е Чернатица с върховете Модър и Персенк. Землището на Равногор е 92 хил. дка.
Тук хората държат на празниците
Най-важните за селото са три. Един от тях е уникален за България. Той съществува от около 100 години и като традиция е свързан с войнишкото изпращане. Всички момчета, навършили 18 години, в последния петък на юли се обличат еднакво и излизат с извезано знаме на набора. Води ги кметът. Момчетата се строяват пред цялото население, целуват знамето на набора и националния флаг и полагат клетва пред род и отечество да служат на майка България. Празникът е тридневен, през това време звучи музика и се вият хора. Последният, който влезе в казармата, взима знамето със себе си и го пази, защото за всеки юбилей на набора с него се повежда хорото. Празникът е последният от поредицата традиции през лятото за Равногор. Този ритуал се тачи и в наши дни. Но тъй като казармата вече не съществува, в него участие взимат младежите, които завършват гимназия.
Празникът на Равногор се провежда всяка година в последният петък на месец юни. Празненствата продължават също три дни – до неделя, и са изпълнени с разнообразна фолклорна програма, а на центъра се извива кръшно хоро. Гости са членове на общинския съвет, висши представители от църквата и видни държавници. По това време селото е доста оживено, защото всички изселили се преди пристигат задължително за празника.
Илинден е уникален празник за селото. На 20 юли или съботата преди него всички жители и гости, пристигнали специално за случая, се събират на връх Св. Илия, където се приготвя курбан в чест на светеца. На него са кръстени и върхът, и манастирчето, намиращо се на него. Светата обител съществува от 400 години, но е възстановена през 1908 година. Изкачването на местността става пеш или с автомобили. Разстоянието до там е само 1.5 км. Самото празненство е посещавано от много представители на църквата. За празника има на място изградено заведение. Всички празнуващи се разполагат на поляната около манастира и се наслаждават на родопската музика и традиции.
Фестивал на картофа
Основна отглеждана култура в Равногор и поминък за населението са картофите. От стари времена селото е познато като център на екопроизводството на картофи за Южна България. За това е допринесло и семепроизводното стопанство, съществувало преди 1990 г., едно от най-големите в страната. По-късно, след признаването на Равногор като екологично най-чистото селище на Балканският полуостров, картофопроизводството се разви много бързо. В момента селото е известно в цяла България с това. Празникът обаче съществува едва от есента на 2005 година, но занапред ще се провежда ежегодно в последният петък на месец октомври. Организира се изложение на картофи, специфични ястия с тях и декорация. За най-добре представилите се в категориите има и награди.
Равногор е известен и с мандрата си. От нея излизат прословутият равногорски кашкавал и сирене. Тук климатът играе много съществена роля за узряването на продуктите и постигането на необходимите качества. Капацитетът на предприятието е 6 тона мляко за преработка на ден. Работи се целогодишно. Готовата продукция е предназначена за вътрешния пазар.