Село Равногор е малко райско кътче в полите на Северозападните Родопи. В него се съчетават всички чудеса на природата. Попаднал там, човек пълни душата и очите с красота, а чувството за всемогъщество на майката земя и необятната сила на родолюбието надделява.
Според изследване на НАСА това е най-екологично чистият район на Балканския полуостров. Селото е създадено през 1777 г. върху земите на тракийското племе „Беси“, което е обитавало местността Чемериката (спомен от траките са 40-те куполни могили, пръснати в района). Именно на това място покойният вече проф. Георги Китов открива най-големия тракийски некропол от III в. пр. Хр., а в него – 9 сребърни апликации с портрети на антични богини. По всяка вероятност одухотвореният образ върху най-ценния от намерените артефакти е на богинята Нике, тъй като е изобразена с крила точно, както я описват древните гърци.
Първото име на селището датира от времето на турското робство и то е било Кория (гора на български). Турският еквивалент на Равногор – “Ясъ кория” (Равна гора). Селото е носило и друго име – Акси кория, или Злата гора, защото османците не са могли да сменят вярата на тогавашните жители.
Равногорци разказват, че предците им избегнали тежката участ да бъдат насилствено помохамеданчени, като си послужили с хитрост. Поканили главорезите на султана на богата трапеза, напили ги и после ги избили до един. Когато ставало време за събиране на данъците за империята, българите се криели с дни в планината, докато бирниците не си заминат.
Името Равногор измисля цар Борис III, който се отбивал понякога на лов в близките гори, но повече да се любува на гледките, отколкото на стреля по дивеч.
Селото днес е съкровищница, съхранила българщината. Християнско послание “Бог да пази България”, изписано на 8-метров кръст, посреща гостите на Равногор. До него е построен и параклисът “Света Неделя”. Символът на дълбоката християнска вяра е издигнат по случай 220 г. от основаването на селото, с дарение от родолюбиви българи, чийто имена са отбелязани на паметна плоча под кръста.
Читалището в Равногор “23-ти април 1876 г. – 1909” е също с над стогодишна история. В него работи библиотека, в която над 9 000 тома са на разположение на близо 250 читатели средно годишно. Към читалището функционира самодейна фолклорна група от 15 човека. Тя взима активно участие във всички традиционни чествания в село Равногор.
През 1852 г. е открито килийно училище към църквата, където свещеникът на селото преподавал черковнославянски. През 1893 г. се появява и първото светско школо, което се разраства до 30-те години на миналия век. Поради демографския срив в района то е закрито през 2009 г.
Равногорски празници и традиции
Въпреки че днес вече няма задължителна военна служба, равногорци все още спазват една традиция, която прави селото уникално. Последният петък на юли всяка година се превръща в Празник на набора или, както го наричат днес Младежки празник (Младежки вечери).
Ритуалът съществува поне от около 100 години и е свързан с войнишкото изпращане. Всички момчета, навършили 18 години, с еднакво облекло, закичени с цвете и кърпа, излизат на площада пред цялото село. Те целуват знамето на набора и националния флаг, полагат клетва пред род и отечество, да служат на майка България. Празникът се чества три дни с музика и хора на площада. Последният, който влезе в редовете на българската армия, взима знамето със себе си и го пази, защото на следващата година ще поведе с него хорото.
В края на юни пък селото се събира за ежегодния си събор. Тези празненства съвпадат с Петровден. Изпълнени са с разнообразна фолклорна програма. От 2005 г. през окомври се провежда и единственият в България “Празник на картофа”.
Спомен за избитите монаси
На връх “Св. Илия”, над селото, е съществувал средновековен манастир, който по времето на турското робство е бил действащ. При помохамеданчването на Родопите обителта е била опожарена, монасите – избити, а още 230 църкви в този дял на планината – унищожени.
Манастирът е възстановен през 1908 г. В момента в него се извършват богослужения целогодишно, но най-вече на празника Илинден, когато пристигат хиляди жители и гости за поклонение. На самия връх се приготвя курбан в чест на светеца, дал име на възвишението и на старата обител.
Света Неделя е най-високият от трите върха около Равногор (третият е Св. Елена, където същи има изграден параклис). Върхът е висок 1578 м, а от него се открива изключителна панорама.
Равногор е и единственото село в България, което си има Герб, Знаме и Химн.
Урок по родолюбие
Родолюбието на равногорци присъства в една легенда за т.нар. Червена скала. По време на турското робство смела българка отказала да приеме чуждата вяра и за да не попадне в ръцете на поробителите, се хвърлила от стометровата скала, която се извисявала над селото. Името на хребета идва от червените следи от кръвта й, останали върху камъка. Те са видими и днес.
Селото е запазило християнския си облик през мрачните векове под гнета на Османската империя. Сред най-значимите събития в историята му си остава участието на 448 равногорци в Априлското въстание през 1876 г.
Сред тях се отличава един малко известен герой – поп Ангел Сандъкчиев, който организира в дома си таен революционен комитет и става негов председател. По-късно е и член на военния комитет на Брациговския въстанически пункт. Интересен факт е, че след обявяването на въстанието той лично бие камбаната в Ясъ-Кория и призовава населението да се включи в борбата.
Равногорци, заедно с жените и децата си се отправят към Брацигово, за да го защитят от турските башибозуци. Повече от седмица въстаниците там се отбраняват геройски, но градът попада в изолация. Въстанието вече е потушеното в останалите селища на окръга.
За да спасят града от опожаряване, а местното население от избиване, най-видните революционери сами се предават. Поп Ангел е заловен от турците и жестоко инквизиран. След мъченията, заедно с други участници във въстанието, той е заточен на остров Крит, където умира. От признателното поколение днес в Брацигово се издига негов бюст, наред с бюстовете на всички големи герои от Априлското въстание.
Източник: desant.net